Let's talk

Здравейте, приятeли, long time no see. Да се оправдавам за отсъствието си няма смисъл. Вярвам, че тази статия ще ви даде отговор защо не съм писала отдавна.


Ще започна с една-две молби към всеки едни от вас, дори към себе си.


Първата ми молба е да мислим, да се съобразяваме, да комуникираме. Всеки човек се сблъсква с проблеми, бори си се с нещо, има вътрешни демони. Има моменти, в които лошите събития стават повече от хубавите и това води до натрупване на негативни емоции. Ние никога не знаем какво се случва на човека срещу нас и какво преживява той в момента. Също както не знаем дали елементарния злобен поглед, който е свикнал да игнорира, точно днес няма да се окаже тежинката, която да го накара да рухне. Мога да ви гарантирам, че обикновен комплимент, обикновен жест, като задържане на вратата или усмивка, с която да си премълчите хапливия коментар, който по навик изстрелвате от устата си без да се замисляте, може да накара човек да сияе, може да промени нагласата му, да освети деня му, да го извади от пропастта, в която е попаднал. Най-обикновено съобразяване, което не коства много... Та, нали, каквото дадем на света, такова ще получим. Е, не желаете ли да получите съобразяване и положителна енергия? Комуникация, хора. Не манипулация. Високи цели и големи успехи се постигат с комуникация и човешко общуване.


Втората ми молба е да спрем да се самосъжаляваме. Да седим, да страдаме и да се самонавиваме, че само на нас ни се случват гадости, да се ядосваме, че не ни съчувстват, а ние, разбираш ли, сме толкова зле, е най-лесното нещо на света. И най-деградивното. Да, зле сме, нищо не е наред – както е зле и нищо не му е наред на всеки един човек, с когото се разминаваме по улицата.


Борбата с моите си демони, зависи само и единствено от мен. Изборът е прост – да вървя с високо вдигната глава и да стъпквам трудностите си или да се задълбочавам в ямата си, да стоварвам всичко върху останалите и отчаяно да живея миг за миг и за всяка капка внимание. Аз избирам първото.


Светът не се върти около нас. Никой на тази земя не ни е длъжен с нищо. Докато не се научим да ценим това, което имаме и хората, които срещаме, ще се влачим в емоционална кал.


Усмихнете се, вирнете глава и подминете с мълчание и увереност злобните погледи на дребните хора. Вие сте силни именно защото не отговаряте на злобата със злоба, силни сте защото дори нещо да не става, както искате, се борите за него честно, почтено и без да ощетявате някой друг. Всеки от нас иска да бъде щастлив.


Но, помнете, че щастие, постигнато на чужд гръб и чрез нечия саможертва, е нетрайно и бързо ще ви се изплъзне.


И още нещо – Щастието е въпрос на личен избор. Светът винаги ще носи разочарования, но от нас зависи как минаваме през тях.


Весели празници и бъдете щастливи.